Поляната с езерце

by **Хилъри** Вто Май 22, 2012 7:26 pm

Няколко дни преди пълнолуние. Небето бе толкова тъмносиньо, красиво, необятно. Хилъри не обичаше трансофрмацията, като всеки друг върколак. Всяка кост в тялото ти се чупи сякаш няклко пъти в секундата. Умът ти е неконтролируем, чувствата ти също. Би трябвало вече да е свикнала, ала уви, не беше.
Итън както винаги се разхождаше в мрака, насаме с мислите си, леко отвявана от вятъра, стъпвайки по земята ... понякога бягайки - доставяше 'и удоволствие да усеща адреналина във вените си.
След известно време, откакто беше излязла, забеляза, че е на поляната с езерцето. Отражението на луната се виждаше на повърхността, осветявайки я, сякаш е посипана с кристалчета. Хилс се наведе и хвърли малко камъче - водата се раздвижи, разтвори пелерината си. Още един камък полетя, но не беше от ръката на Итън ...

by **Калан Амнел** Вто Май 22, 2012 7:32 pm

Калан бе излязла на чист въздух. Обичаше да размишлява, разхождайки се сред природата. Вървеше бавно, вглъбила се в своите си неща, както винаги. Очите и сочеха надолу, по осветената от луната пътечка. Погледът и беше празен, безизразен. Бе избрала нощта по простата причина, че гората щеше да е пуста. Никой нямаше да я безпокои. Само че не се оказа така. Видя друго момиче на брега на езерцето. Усети присъствието на магия около нея. Непознатата стоеше и хвърляше камъчета. Нарушаваше покоя на водата. Калан направи същото. След като хвърли камъка, тя промълви:
- Виждам, че си открила моето място за размишляване..

by **Хилъри** Вто Май 22, 2012 7:38 pm

- Виждам, че си открила моето място за размишляване.. - изгледах новодошлата. Висока почти колкото мен, беше красива. Веднага усетих настроението 'и - вглъбено в собствени мисли, явно нарушени от мен, познато чувство.
- Приятно място си избрала - усмихнах се леко. Не беше обикновен човек, в този град рядко се срещаха такива, но все пак ..
- Хей ангел, странстващ из гората, какво те води насам - крива усмивка и предизвикателен поглед. Още едно камъче във водата.

by **Калан Амнел** Вто Май 22, 2012 7:43 pm

- Хей върколак, странстващ в гората, правя същото каквото и ти. Обичам да размишлявам.
Калан не беше в добро натроение.
- Престани с тези камъчета. Нарушаваш спокойствието на водата и природата.
Калан затвори очи и положи лице в дланите си. Какво правеше? Смени тона си с по - мек.
- Извинявай - каза - просто днес не и ми е ден. Какво правиш тук, толкова късно?

by **Хилъри** Вто Май 22, 2012 7:50 pm

Ангелът явно наистина не обичаше да 'и нарушават спокойствието. Хилъри спря да хвърля камъчета и седна, облегната на ствола на едно от дърветата. Погледна към непознатата и се замисли. Изглеждаше напрегната и не я гледаше в очите. Стиснала юмруци, тя наблюдаваше повърхността на водата, все още неспокойна от намесата на Итън.
- Нещо, с което да мога да помогна? Непозната съм, но съм добър слушател. Хилъри Итън, между другото. - не изглеждаше да застрашава живота на Хилс, затова реши да се опита да помогне. Нищо не може да загуби. А и е по-добре, отколкото да избухне и да започне да ръмжи.

by **Калан Амнел** Вто Май 22, 2012 7:56 pm

- Калан Амнел. Благодаря, но не мисля, че има с какво да ми помогнеш. Но можем да се разходим и да поговорим? Сравнително нова съм тук и познавам малко хора. Може би сега си казваш ''Защо ли?''. Но аз не съм такава за каквато ме мислиш. Попринцип съм доста по - усмихната. Просто...наистина имах лош ден.
Хилс се усмихна в отговор на поканата. Двете се запътиха по пътечката, опазнавайки се.
''Moже би това ще е началото на едно приятелство'' помисли си Калан. Надяваше се да е така.

by **Хилъри** Чет Май 24, 2012 10:08 pm

Нощта напредваше, двете момичета се разхождаха безмълвно сре гората, изпълнена със странни звуци. От време на време Хилъри прокрадваше поглед към Калан, но винаги усещаше същото - безразличност и раздразненост. Не обичаше хората около нея да са в лошо настроение, караше я да се чувства гузна.
- Хей, разкажи ми нещо за себе си например, нещо, което ти носи приятни спомени и те кара да се усмихваш - лека тръпчиника се появи на лицето ми, подканваща другото момиче да разказва ....

by **Калан Амнел** Пет Май 25, 2012 3:15 pm

Устните на Калан се раздалечиха в усмивка. Не защото беше щастлива. Напротив, защото знаеше, че животът си играеше с нея. Скоро не се бе случвало нищо хубаво в него.
- Тук съм от скоро и както вече казах нямам много приятели .. Брат ми Джаред учи в друг град. А преди два месеца най - добрата ми приятелка бе убита от вампир. Не съм им голяма фенка оттогава. Той не просто задоволи жаждата си, а изпи кръвта и' до последната капка. Ако бях там.. - Калан започна да се обвинява и реши да спре, затова просто добави - Но не бях...

by **Хилъри** Пет Май 25, 2012 3:43 pm

- Ъм ... съжалявам .. - крива усмивка, наклон на главата, съпричастност.
- Къде учи брат ти? Ии..и той ли е ангел или .. ? - Итън се опитваше да поддържа някакъв разговор, който по някакъв начин да изтръгне Калан от неприятната 'и реалност.
Преминаваше един часа след полунощ, а луната светеше изключително силно. По изчисленията на Хилс, до пълнолунието оставаше...
- Един ден ? - каза го на глас без да иска. Учуди се, мислеше, че има повече време. Но не - следващата вечер около дома 'и щеше да се чува виене на вълци..Хилъри наведе глава, безпомощно. Вече и нейната реалност се струваше неизбежна.

by **Калан Амнел** Пет Май 25, 2012 5:59 pm

- Завърши в Русия и остана там. Нали разбираш - срещна момичето на живота си. Там всичко му бе уредено и не се върна. Не го виня, разбирам го. Но поддържаме връзка, все още сме толкова близки. И той е ангел - да.
Настъпи тишина. После бе нарушена:
- Един ден ? - каза го на глас без да иска.
Калан се досети за какво става въпрос.
- Трудно ли е да си върколак?
- Нямаш си и на представа колко много...
- Искаш ли да остана с теб за вечерта?

by **Хилъри** Пет Май 25, 2012 7:43 pm

- Оо, не, със сигурност не искам да ти го причинявам. Освен това сме двама - аз също имам брат. Хубаво е да не си сам, но не мога да се контролирам, може да те нараня, дори и да не искам. Честно казано нямам представа какво може и дали изобщо е възможно върколак да нарани ангел .. ти знаеш ли ? - леко се подсмихнах. Иронично забавно е да не подозираш как можеш да нараниш другите.
- Мисля, че остана с грешна представа. Да, трудно е да си върколак, веднъж месечно чупиш всички възможни кости в тялото си - смях. - Но обичам тази моя страна. Когато се превърнах във върколак, усетих, че преди нещо ми е липсвало - именно тази част, избухващата, некотролируемата, свръхестествената .. а ти беше ли щастлива, щом научи, че си ангел ? - усмивка.

by **Калан Амнел** Пет Май 25, 2012 7:58 pm

- Знам от малка, винаги съм се приемала като таква. Родителите ми ми го набиваха в главата още от бебе. То е просто част от мен. Свикнала съм, но съм щастлива.
Усмихна се. Поне нямаше проблемите на Хилъри.
- Е какво ти се прави сега ?

by **Хилъри** Пон Май 28, 2012 6:25 pm

- Някой път трябва да ми покажеш крилата си ! - лек смях и от двете страни.
- Какво ти се прави сега?
- Ами...нямам никаква представа..Може да.. - някой скочи върху гърба на Хилс и тя за малко не падна. След като видя нападателя си, тя се засмя...

by **Калан Амнел** Пон Май 28, 2012 6:33 pm

Калан се стресна. Защо не бе усетила магията му? Винаги я усещаше, но този тук беше специален...За части от секундата докосна магията си, обърна се и изпрати топка син огън към него. Синият огън не направи никакви щети на непознатия. Само ударната вълна го избута и той падна.
- Какво правиш? - извика Хилъри.

by **Майкъл** Пон Май 28, 2012 6:40 pm

Тичах.... Бях по-бърз от всичко и всекиго. Чувствах вятърът...
Чух лек смях от дясната ми страна и бързо се спуснах натам. Скочих на дървото отгоре и се превърнах отново в човек. Присвих очи, за да видя образа по-добре в тъмнината и се оказа, че е малката ми сестричка. Приготвих се и.... Скок!
Озовах се на ръмената 'и, при което паднах, направих колело и се изправих. Чак сега осъзнах, че съм без горница. Сестра ми се засмя. Отидох при нея, прегърнах я и я целунах по челото, оставайки ръката на рамото 'и.
- Притесних се за теб - прошепнах 'и. Тя само се усмихна и ми стисна ръката. Обърнах се и видях, че не бяхме сами.
- Оу - измърморих. - Здравей - усмихнах се и погледнах към неземно красивото момиче, стоящо пред мен.
- Какво правиш? - извика Хилъри. Какво е направила? Нищо не разбирам...

by **Калан Амнел** Пон Май 28, 2012 6:46 pm

- Aз...съжалявам...това да не би да брат ти? - попита Калан.
- Да! - отговори Хилъри.
- Оу, съжалявам, наистина извинявай - Калан се почувства доста зле - Да започнем от начало?
- Разбира се, казвам се Майкъл.
- Калан - тя хвана протегнатата към нея ръка. Боже! Той наистина беше красив и с прекрасно тяло ..

by **Хилъри** Пон Май 28, 2012 7:01 pm

Видях какви погледи си размениха и завъртях очи.
- Хей, влюбени красавци, недейте пред мен и то веднага, моля ви. - Калан извърна глава, а брат ми постави широка усмивка на лицето си. ударих го по рамото и щяхме да започнем да се боричкаме точно като семейство вълци, но го спрях.
- Да се държим по-нормално пред външни хора. Таа ... за какво ви се говори ии какво ви се прави ? - докато чаках отговор, тайничко погледнах луната, а след това Майкъл - той само наведе глава и ме побутна леко с рамо, сякаш искаше да ме успокои по някакъв начин.

by **Майкъл** Пон Май 28, 2012 7:07 pm

Мислите на Калан не ме изненадаха, все пак не беше единственото момиче, което имаше такова първо впечатление, лошото е,че не всички оставаха след като ме опознаеха.
Исках да се уверя, че сестра ми е добре, затова я побутнах леко и почнахме да се боричкаме, но се спряхме.
- Таа ... за какво ви се говори ии какво ви се прави ? - каза тя и погледна луната.
- Малко е късно, не мислиш ли? Предлагам да се прибираме - погледнах към Итън, която поклати глава в знак на съгласие. Обърнах се към Калан.
- Ако искаш и ти ела - намигнах 'и.

by **Калан Амнел** Пон Май 28, 2012 7:15 pm

- Аз не знам..дали ще е удобно? - попита Калан.
Скоро щеше да има пълнолуние. Може би трябваше да се подготвят нещо. Калан не искаше да се натрапва. Предполагаше, че я канят само по милост. Все пак почти не я познаваха много добре. Не знаеше защо, но чувстваше, че може да има доверие на Хилъри. За брат и' не беше толкова сигурна. Сладък беше, но защо не можеше да усеща магията му. Винаги го правеше, винаги. Не и този път.

by **Хилъри** Пон Май 28, 2012 7:21 pm

- Хайде, идвай, живей спонтанно. Поне на това ме научи да съм върколак, хубаво е - намигнах 'и.
- Щом казваш.. - Калан още беше плаха и гледаше странно брат ми. Реших да не го мисля и тримата тръгнахме към дома ни...

by Sponsored content

Поляната с езерце

Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце

Re: Поляната с езерце