Домът на Хилъри и Майкъл

by **Хилъри** Вто Май 22, 2012 6:17 pm

Домът на Хилс и Майк е на брега на морето. Уютна, просторна и изключително спокойна къща - перфектното място за живеене. В задната част на къщата има каменна плоча, която е отвор за подземен проход, водещ до голяма кръгла стая, в която има вериги - там двамата се превръщат всяко пълнолуние.
Вратата им е отворена за всеки, който им желае добро

by **Майкъл** Пон Май 28, 2012 7:35 pm

Пристигнахме по - най бързия начин. Отключих входната врата и се пльоснах на дивана. Хилъри затвори вратат и опъти гостенката. Настани я до мен и ми направи забележка да се държа прилично. Аз само се засмях и станах. Досетих се, че все още бях полу гол, затова изтичах до моята страя и се върнах облечен с тениска. Отворих хладилника и си сипах портокалов сок. Отидох в хола и се присъединих към момичетата. Седнах до Калан и разположих ръцете си на дивана. Хелън ме погледна стого, а после погледна към чашата, пак към мен и пак към чашата. Разбрах намека 'и. Изофках и отидох сърдито да сипя допълнително сок.

by **Хилъри** Вто Май 29, 2012 1:52 pm

След като се настанихме в просторната всекидневна и усещах как Калан се притеснява, казах:
- Е, да се напием, да гледаме филм, двете заедно, нещо друго ... какво ви се прави? - усмхнах се. Очите на брат ми веднага засияха, щом чуха за алкохол.
- Аз предлагам ... - започна той...
- Ти нямаш думата - секнах го по най-резкия възможен, шегуващ се начин. - Калан, ти си ни гостенката, ти решаваш - облегнах се и отпих от сока, който си бях наляла.

by **Калан Амнел** Вто Май 29, 2012 5:08 pm

Калан леко се сепна от факта, че трябваше да реши какво да правят. Смути се малко и се усмихна, сякаш искаше да прикрие смута си.
- Мисля, че ми е прекалено рано да се напия - всички леко се подсмихнаха - така че можем да гледаме филм. А ако имате други идеи, съгласна съм.
Калан се усмихна повторно.

by **Майкъл** Вто Май 29, 2012 5:53 pm

Натъжих се щом чух Калан да казва, че 'и е рано да се напива. Тъкмо се бях насроил да купонясвам. Погледнах с мили очички към сестра ми, която ме отряза с покър фейс. Наведох глава и си допих сока.
- Все тая - обадих се най-накрая. - Няма значение, ако искате да гледаме филм - станах и заминах в кухнята, като затворих вратата след себе си.

by **Хилъри** Вто Май 29, 2012 6:23 pm

- Хаха, Майк се прави на сърдит - обясних на Калан, гледайки учудената 'и физиономия. След това изтичах след брат си, а след няколко секунди се чуваха странни звуци, явно издавани от върколаци. Скоро и двамата се върнаха, превивайки се от смях, а Майкъл отново беше без тениска, след като се беше разкъсала - гостенката им се намести на дивана, отново я бяха поставили в неудобно положение.
- Съжаляваме за детинското си поведение. Спонтанни сме, какво да се направи. Таа .... "Кръв и шоколад" ? - намигнах на другите, предлагайки филма ...

by **Калан Амнел** Вто Май 29, 2012 6:35 pm

Калан обичаше този тип филми, но изборът и' се стори малко странен. Въпреки това кимна одобрително и се усмихна. Погледна към Майкъл. Пак беше без тениска. Калан наистина си падаше по тялото му. Хилъри донесe пуканки и кола. За всеки случай донесе и едно уиски, намигвайки на брат си. Усмивката веднага се лепна на лицето му, но за сега се сдържаше. Наместиха се на дивана. Калан беше по средата. Чувстваше се уютно и сигурно, въпреки че бяха върколаци. А тялото на Майкъл беше наистина невероятно. ''Както и да е'', помисли си тя. Хилъри пусна филма и всички се втренчиха в екрана.

by **Майкъл** Вто Май 29, 2012 7:14 pm

"Сестра ми е страхотна!", помислих си и посегнах към уискито. Отпих малка глътка, при което дочух мислите на Калан и се задавих. Хилъри притича и започна да ме удря по гърба. Като за момиче си я биваше! Вдигнах ръка в знак, че съм по - добре. Оставих уискито и се облегнах на дивана, втренчен във филма. Беше ме срам да погледна Калан. Не знам какво ми ставаше. Излъчваше такава топлина, сякаш блестеше в тъмнината. Но защо по дяволите се задавих? Не за първи път момичетата припадаха по мен. Ударих си два шамара и се съвзех. Момичетата се засмяха, а аз сложих пръст на устниси "Шшшшшшшт!" Погледнах към телевизора и погледът ми остана там дълго време.

by **Хилъри** Вто Май 29, 2012 7:25 pm

Филмът още беше в началото, но изведнъж в стаята стана малко по-светло. Погледнах часовника си и установих, че е почти 4ч. сутринта, а по това време слънцето рано изгряваше. Продължих да се взирам в екрана, но по едно време не издържах. Да усещаш всяко настроение на човека до себе си понякога бе толкова потискащо - а между брат ми и Калан прехвърчаха искри. Издържах още малко, но скоро въздъхнах, погледнах ги и звъртях очи. Двамата се преструваха какво ми става.
- Гледайте ми просто движенията ! - заявих. След това взех уискито, отпих голямата глътка и се изправих, все още носейки бутилката и усещайки негативния поглед на Майк върху гърба ми. Напуснах церемониялно стаята и излязох отвън, за да ги оставя насаме. Разположих се на един от столовете пред вратата и отпих отново от уискито.

by **Калан Амнел** Сря Май 30, 2012 6:31 pm

Това бе доста неловко ситуация. Поне Калан се чувстваше така. Мислеше си, че Майкъл е сигурен и не му пука от ситуацията. Изглеждаше сякаш имаше доста опит с момичетата.
Във филма имаше стряскаща сцена, която прекъсна мислите на Калан. Тя се сепна и подскочи леко. Усмихна се заради реакцията си, а Майкъл се усмихна в отговор. Имаше хубава усмивка..

by **Майкъл** Сря Май 30, 2012 6:50 pm

И така сестра ми ни напусна. Чувствах се добре в компанията на Калан, въпреки че се познавахме от преди час. Облегнах се на дивана и видях как подскочи на страшната част. Засмях се, а тя се подхилна засрамено.
- Няма от какво да се страхуваш - казах и я придърпах към себе си. Така тя се сгуши в скута ми и двамата продължихме да гледаме филма. Разбрах, че харесва усмивката ми, затова не спирах да се усмихвам, когато ме погледнеше. Имаше нещо, което ме привлича в нея... Но беше твърде различна...

by **Калан Амнел** Сря Май 30, 2012 7:01 pm

Калан се чувстваше сигурна в прегръдката на Майкъл. Освен това и' бе станало доста хладно, но я беше срам да си признае. Майкъл бе много топъл, все пак бе върколак, имаше гореща кръв. Това и' хареса и тя се усмихна. Той не беше като онези студенокръвни вампири, които тя не понасяше. Все пак един от тях бе убил най - добрата и' приятелка Джесика. Вместо просто да си пийне и да утоли жаждата си, той я бе изсмукал до последната капка. Само за удоволствие. Усмивката и' се стопи. Беше забравила да гледа филма. Замисли се за приятелката си. Толкова много и' липсваше. Калан едвам сдържаше сълзите си, но насили устните си да се разкривят в нещо като усмивка. Не се получи и тя отново придоби сериозен вид. Майкъл се бе втренчил в телевизора. Калан не знаеше дали е защото филмът е много интересен или защото и той е замислен. Харесваше и' как мърдаше палеца си, за да я гали. По този начин тя се успокояваше. Опита се да насочи мислите си в друга посока, не искаше да мисли за Джесика...

by **Майкъл** Сря Май 30, 2012 7:27 pm

Стоях втренчен в телевизора, за да се съсредоточа в мислите на Калан. Мислеше си за нейна приятелка. Проникнах по-навътре и разбрах историята 'и. Обърнах се към нея и сложих пръсти върху брадичката 'и, като я обърнах на моята страна. Очите 'и бяха насълзени. Гледахме се дълго време, докато една сълза не можеше да се задържи повече, спусна се надолу по бузата, а аз побързах да я избърша.
- Добре ли си ? - правех се, че не знаех какво става. Не исках да признавам силата си пред нея, твърде рано беше, а и можеше да спре да ме кара да се чувствам толкова добре или да се заливам от смях от мислите 'и.

by **Хилъри** Сря Май 30, 2012 8:21 pm

Навън се наблюдаваше изгрева. Имаше облаци, дори малко мъгла, затова слънцето бе скрито. Въпреки това, леки лъчи се прокрадваха и осветяваха небето. Седях на стола с полу-изпразнена бутилка уиски, загледана в изчезващата луна, виждайки колко пълна е тя. Не биваше толкова да ме е страх от пълнолунието, трябваше да съм свикнала, не бях върколак от седмица. Но вътре в мен винаги беше онзи глас, който не спираше да повтаря: "Боли.".
Въздъхнах. Писна ми да се депресирам и отново влязох в къщата. Щом отидох във всекидневната осъзнах, че може би е било грешка. Видях брат си и Калан загледани един в друг.
- Ако прекъсвам ще си отида в стаята, не ми е проблем - казах леко провлачено аз, контролирана от уискито. Подпрях се отстрани на вратата, леко залитайки. Главата ме болеше, но не ми пукаше. Точно в момента, нищо не ме интересуваше.

by **Майкъл** Сря Май 30, 2012 8:30 pm

Стреснах се от вида на сестра ми. За миг откъснах очи от Калан и се притичах към сестра ми, която лъхаше на алкохол.
- Уоу - размятах ръка пред лицете си. - Не си скучала - посегнах към уискито, но Итън държеше здраво бутилката. - Дай ми я! - Итън само поклати глава в знак на отрицание и изсипа последната капка уиски в устата си. - Добре сега загази! - Тръгнах да я сграбчвам, но тя се шмугна и побегна към кухнята.
- Стой така! - казах на Калан и тръгнах след сестра ми. Двамата се гонехме известно време из къщата, докато не я намерих в хола, скрила се до Калан.
- Хей, мислех, че си на моя страна! - обърнах се сърдито към ангела, а тя само се засмя. Взех сестра ми на ръце и я занесох до стаята 'и. Оставих я на леглото и я завих.
- Само да си мръднала! - рекох и я целунах по челото. - Почини си - посъветвах я и тъкмо преди да изляза споменах, че утре е важен ден. Затворих вратата и се върнах при гостенката ни.
- Извинявай много, често става така като се напие - засмях се.

by **Калан Амнел** Нед Юни 03, 2012 5:35 pm

Калан се засмя. Майкъл имаше добро чувство за хумор. Бе леко изплашена за Хилъри. Не беше пияна, но беше достатъчно замаяна, за да извърши някоя глупост. Още повече, че днес беше пълнолунието. Калан не знаеше как брат и' щеше да се справи с нея. За тях това сигурно беше ужасно. Реши, че е по - добре да ги остави сами. За да се подготвят или каквото там правеха. Но не искаше. Искаше и' се да остане при Майкъл. Въпреки волята си, Калан се насили, за да каже:
- Е, май е по - добре да си тръгвам. Да не ви притеснявам..

by **Хилъри** Пон Юни 04, 2012 12:32 pm

Събудих се. Първото нещо което почувствах? Главоболие. Болка. Яд. Опитах се да се изправя в леглото, но умът ми не го позволи. Останах със стиснати очи. Изведнъж се усетих, че днес е пълнолунието - часовникът до мен показваше 9ч. сутринта. "Кога е станало толкова късно?", помислих си. Бавно, много бавно станах и се запътих към всекидневната. Не помнех много от нощта, но, признавам, леко се изненадах, щом видях Калан. Не че бях забравила за нея, просто .. и аз не знаех. Спрях се на последното стъпало, чувайки думите:
- Е, май е по - добре да си тръгвам. Да не ви притеснявам.. - да, да, тръгни си, моля те - помислих си. Въпреки че беше грубо, исках да се подготвя за довечера и да изтрезнея. Но, за жалост, брат ми отговори:
- Не, остани, няма никакъв проблем - по дяволите, Майкъл. Въздъхнах и тъкмо щях да вляза в кухнята, когато видях целувката им. Спрях се и се чудех дали да се върна в стаята си, но те ме забелязаха преди това. Калан се отдръпна притеснено. Влязох небрежно.
- Хей. - помахах леко и отидох да си направя кафе. Тишина в стаята.
- Да се връщам ли откъдето дойдох? - попитах, отпивайки от чашата.

by Sponsored content

Домът на Хилъри и Майкъл

Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл

Re: Домът на Хилъри и Майкъл