Скалите близо до морето

Алия вървеше накъдето й видят очите, без цел и посока. Просто имаше нужда
от въздух. Настроението й беше отвратително, заради глупавите видения.Точно преди 10 минути тя беше получила видение как баща й се удавя и това я беше притеснило, не особено много, но личеше че е тъжна и едновременно стресирана.Мразеше тези видения. Така и не се беше научила да ги контролира и понякога изпадаше в безсъзнание.Стигна дотук и застана на ръба на скалите. Погледна към хоризонта. Вятърът развяваше кафеникавите й коси във всички посоки,и това я раздразни, но и донякъде притесни защото като малка за малко да се удави и определено не беше много добра приятелка с вълните.Отдръпна се и седна на земята като се сви и започна да си повтаря на ум, че всичко мина и че няма да получи видение никога повече.Винаги го правеше, повтаряше си го на ум с мисълта, че наистина ще стане но уви.

Люк се чувстваше най-добре като бе около вода.Може би заради това беше избрал това място...Не защото там бе красиво през вечерта...Нито защото,когато луната се отразяваше в водата,го караше да изглежда като стъклено огледало...Люк си тананикаше някаква песен, когато забеляза силует..на момиче?! Реши да се позаяжда с някого и с всяка крачка се доближаваше до нея.Хмм човек.. вечеря мислеше си русокоското и тайничко се смееше.Доближи се до нея и гледаше да е максимално тих.Застана зад момичето и я хвана за раменете викайки - Бау. Това определено я уплаши и той се почуства горд с себе си.Седна до нея и се представи като гледаше само напред.
–Лукас Скот, за теб съм Люк, маце! - самодоволна усмивка се появи на лицето му.

Али доста се уплаши и искаше да стане и по някакъв начин да го убие и да го нареже на малки парченца.Но беше прекалено замислена и стресирана.. Опита се да се овладее и да не му издере лицето или може би да го изпепели.Обърна се и го погледна.Уауу! Беше първата й мисъл. Той е секси, и красив и .. прекрасен, но разтърси глава и се опита да премахне тези й мисли от главата макар и малко трудно. -Първо ти си истински задник и второ да ти приличам на човек на когото му пука как се казваш ? - Алия посочи лицето си и се усмихна подигравателно. -Човек не може да остане на саме, винаги ще се намерят досадници като теб!

Люк се засмя й я погледна. -Да ти си от малките надути момиченца.Заблудена си, че всичко се върти около теб.Внимавай как се държиш! - Лукас се засмя нагло й и намигна. Момичето наистина бе красавица, но той не обичаше някой да му се лигави и всяка секунда можеше да й изтръгне сърцето, но реши да си поиграе с плячката. - И защо си тук сама ? Не че ми пука опитвам се да бъда дружелюбен и ми се отдава, малко.- след тези думи той се вгледа още повече в момичето и можеш да се обзаложиш, че това е най-красивото същество с което е водил диалог.

Али извъртя очи. Какво пък един път да бъде поне малко дружелюбна, едва ли болеше. –Алия Дейвис, все още не съм сигурна дали ми е приятно. Бутна го с рамо и се засмя. Какво толкова тя говореше с русокос сладур, определено момичетата биха и завидели.Щеше да се държи добре, но не прекалено ей така за всеки случай. -Е, Люк сама съм защото няма с кого да бъда, не че те интересува но и аз се опитвам да съм дружелюбна, поне малко! А ти защо си тук сам ?! И защо дойде точно при мен не че има проблем, но не знаеш кой какъв е. - усмихна му се и отклони погледа си към красивата гледка пред нея.

Люк се засмя при последните думи на момичето.-Ти сама го каза, не знаеш кой какъв е. A аз съм сам защото интуицията ми подсказа, че ще срещна секси мацка, малко груба, но пък хубава.- разтресе глава и разроши косата си. - Хубаво име Алия, таа.. как да се изразя, нямаш ли си приятел с който да се държите за ръка и да се лигавите ? Не че нещо, но рядко красиви момичета стоят тук сами по това време ? - устните и, всяка частица от нея караше Люк да потрепва и едва се сдържаше да не вкуси кръвта й. Владееше се, но прекалено малко. Тялото му не се подчиняваше и точно след секунди щеше да я нападне.

Поредната свалка ? Взе да й писва от това държание на момчето срещу нея. Хубав, но прекалено глупав, мина й през ума и се засмя.-Изтъркани свалки не мислиш ли ? Поне аз не съм от онези повлекани дето ще се влюбят в теб, така че чао не ми беше особено приятно. - Али стана и поизтупа дънките си.Беше и писнало да се занимава с глупаци, и в днешно време всички се държаха така, което я ядосваше. Дръпна тениската си надолу и закрачи по пътя.

Той се изправи невероятно бързо и я хвана за кръста повдигайки я и я целуна страстно.Вече беше решен - щеше да пие, малко, колкото да утоли жаждата която изпитваше в момента. Люк започна да слиза бавно към врата й, като го обсипваше с милиони малки целувки, а от време на време и засмукваше леко. Накрая стигна до крайната си цел. Очите му станаха червени, а вените около тях изпъкнаха, той заби зъби в нежната й кожа, а кръвта й изпълни устата му. Чакаше това от началото на безсмисления и разговор.Опита се да спре, но така и не стана.Момичето беше беззащитно, Лукас я беше притиснал плътно до себе си и тя дори не можеше да си поеме въздух.Изведнъж нещо го накара да спре. Близо до тях ей така от невиделица пламна огън.

"Вампир, той е вампир" това беше единствената й мисъл преди да се измъкне от силните ръце на момчето.Алия докосна шията си, която кървеше обилно и от шока се засмя. Това не се случваше на нея, не се случваше, не - опита се
да се убеди тя ... Но, уви, случваше се точно и нея и точно в този
момент.Използва огъня. Направи крачка назад и около вампира се образува кръг от огън.Лицето на Али стана непроницаемо, изпълнено с
ярост, тя стисна устни.-Глупак! - и усети остра болка. Както винаги вампирите често имаха дарбата да нараняват с мисъл. Той се измъкна и застана до нея, като прошепна думата "извинявай". -Може би не трябаше да го правиш!-тросна му се тя.Не чувстваше, че ще умре, просто много я болеше. Двамата се гледаха яростно няколко мига, след което му заяви.- Забрави, тръгвам си. - и го избута от пътя си като забърза крачката, за да се прибере в къщата й която беше близо.